Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07 18:06 - Мотивация от първо лице
Автор: vasilenavasileva Категория: Спорт   
Прочетен: 178 Коментари: 0 Гласове:
2



  

 

Kак започнах да се занимавам с фитнес, със състезания и как успях да ги съчетая с живота на делова жена? 

 

В следващите редове ще споделя какво ме мотивира и през какви трудности преминах, за да стигна дотук.

 

Никога през съзнателния си живот не бях тренирала какъвто и да е вид спорт. Въпреки това, винаги съм харесвала жени и мъже с красиви и стройни тела. За мое щастие, не съм достигала до моменти, в които тялото ми да е било с наднормени килограми, но в никакъв случай не е било атлетично и стегнато. 

Почивайки си от поредния натоварен работен ден, случайно попаднах на снимки на жени от състезания по "Бикини фитнес", нещо в мен се обърна. След като видях красиво оформените им тела, щастието от постигнатите цели, което беше изписано на лицата им, се замислих дали и аз мога да постигна такава промяна със себе си. Предположих, че няма да бъде лесно, но реших да изпитам част от слабите ми до този момент страни: дисциплина, постоянство и упоритост. Не на последно място, това беше изход от нездравословното хранене, което беше неизменна част от моето ежедневие.

 

 

Тогава бях на 24 години. Мисълта да изградя навици, непознати до този момент за мен, изглеждаше плашеща, но същевременно с това - изключително мотивираща. Нямах търпение да разбера как мога да моделирам тялото си, за да изглежда по същия начин и се свързах с треньора, който беше публикувал снимката. Вече предполагах, че ще е трудно и че това ще е изпитание за волята ми, но бях твърдо решена да мина по този път и да стигна до неговия край. 

 

Още в същия ден, веднага след работа, имах уговорка във фитнес залата с въпросния треньор. Тук трябва да спомена, че работният ми ден преминаваше със сериозна психическа натовареност, но за сметка на това - без никаква физическа активност, с нередовно хранене и късно заспиване вечер. Познато, нали?! Далеч от представата за здравословен начин на живот.

 

Да се върнем към срещата с треньора. Залата, в която трябваше да тренирам се намираше далеч от дома ми, но ентусиазмът и желанието да се докажа пред себе си и околните, спомогна да преодолея това неудобство. Натоварването, през което преминах още първата седмица, доведе до такава мускулна треска по цялото тяло, че сънят, нормалните дейности, въобще всичко - беше трудноизпълнимо. Имаше момент, в който смятах, че треньорът тестваше волята и мотивацията ми. Болката не ме отказа, а напротив, предизвиках себе си да се справя с този временен дискомфорт. Така започна борбата ми със самата мен.

 

Началото: 

 

Стартирах с 4-дневен сплит на тренировки. Треньорът ми обясни, че състезател не се става бързо, че това изисква изключителна отдаденост и начинът ми на живот ще се промени изцяло. Тренировките и хранителният режим трябваше да бъдат с водещ приоритет пред празници, почивки, вкусни изкушения и всичко, което до този момент правех и обичах. Тренирах вечер след работа. Поставените отначало ниски цели - постепенно се увеличаваха.

 

Треньорът поощряваше всеки мой успех, разговаряше с мен и ме мотивираше, когато умората си казваше думата. Мускулната треска, строгите лишения и умората не ме отказваха. Повтарях си, че пътят към постигането на целта е труден, изпълнен с перипетии, а щом ги усещам - значи вървя в правилната посока.

 

Промяната:

 

В рамките на 7 месеца, животът ми протече в лишение от досегашните ми дейности, като вечерните срещи с приятели, всички видове коктейли, хапването на шоколад и други любими вкусотии. Заместих ги със строг хранителен режим и двуразови тренировки (сутрин и вечер). Ставах в 6 сутринта, за да правя кардио на гладно. Много често закусвах в колата, пътувайки към работа, тъй като това беше единственото възможно време. Дневните хранения почти винаги правех сама, без компания, тъй като спазвах конкретни часове и избягвах да купувам готова храна от магазини и места за бързо хранене.

След пълен работен ден, придвижване до залата и активни тренировки, се прибирах вкъщи не по-рано от 23 ч., вечерях, след това приготвях храната, която ми е необходима за следващия ден. Звучи трудно, нали?! Може би ще си помислите, че не си заслужава, но аз бях мотивирана и решена да постигна целта си. Всичко беше въпрос на организация и желание. Събота и неделя активно се радвах на почивката си, основно с пътувания извън София. Относно хранителния режим, най-големи трудности имах с шоколада. Признавам си, че от време на време се изкушавах, но постепенно успях да го премахнах от менюто си.

За съжаление не се радвах на подкрепа от близки и приятели. Като цяло, това се случва често при голяма част от спортистите, което може да демотивира един несигурен в себе си човек. Една част от обкръжението ми смятаха, че си губя времето, че няма смисъл, че няма да успея. Другите казваха „Да, добре”, но не показваха нито разбиране, нито заинтересованост. Тогава започнах да заменям срещите с тях с престой в залата и с комуникация със съмишленици, които са минали по този път.

 

Постигнатата цел

 

След седмия месец се състоя дебютът ми на състезателната сцена. Като начинаеща, сценичното ми представяне не беше същото, като на доказалите се в този спорт състезатели, което не ми позволи да се класирам в топ 3, но се чувствах като победител. Победител, защото надскочих себе си. Бях толкова щастлива в този момент, емоцията беше неописуема и не мога да я сравня дори с тази, когато по-късно са ме награждавали с медал. Да надскочиш себе си е най-великото усещане. Харесвах тялото си, защото беше стегнато, красиво и секси като това от снимките, които бяха първият ми мотиватор. Чудех се какво ли мога да искам повече от него?!

 

Равносметка

 

Започнах да тренирам, когато тежах 65 кг, на сцената дебютирах със същото тегло. Разликата беше в количеството на мускулна маса и мазнини. От отпусната и безформена фигура за период от 7 месеца успях да постигна така мечтаната стегната и релефна форма. Доказах на себе си, че мога да бъда атлет и бизнес дама едновременно.

 

Запомнете: Няма значение колко килограма тежите, ако сте енергични, със стегнато тяло и се чувствате комфортно в кожата си, защото движението е здраве. Открийте вашата мотивация и надскочете себе си. Чувството е незаменимо и си заслужава.

 

Защо си струва да изживеете всичко това ли?! Защото ще направите услуга на себе си, на тялото си.

  • Ще се научите с какво е полезно да се храните и как да го прилагате в менюто си.
  • Ще бъдете по-организирани и дисциплинирани, не само в спорта, а и в ежедневните си задължения.
  • След броени месеци, обръщайки се назад, ще разберете, че сте постигнали огромна промяна без дори да сте усетили това. 
  • Ще започнете да водите здравословен начин на живот, с достатъчна активност.
  • Ще сте енергични и удовлетворени.
  • Ще се чувствате и изглеждате добре и ще заобичате тялото си.

И накрая ще разберете, че сте създали една по-добра версия на себе си.

 

 



Тагове:   vachoni,


Гласувай:
2
0




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vasilenavasileva
Категория: Спорт
Прочетен: 433
Постинги: 1
Коментари: 0
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031